Интегрираната борба със складови неприятели / ИБСН / е ключът към контрола на вредителите. Тя е подход и стратегия да се използват най-добрите налични технологии, за да се поддържат помещенията и продуктите чисти от вредители. ИБСН се основава на редица технологии и профилактики, които трябва да се комбинират по такъв начин, че да се получи оптимален резултат с минимални разходи и риск за клиента и околната среда.
По принцип борбата със складовите неприятели започва от контрола на входящите суровини, преминава през целия технологичен процес на производството и завършва със съхранението на готовата продукция. Поради голямото биологично разнообразие на насекомите, техните малки размери, големият им репродуктивен потенциал, борбата с тях е трудна. Тя не изключва употребата на инсектицид, но ако преди това са били използвани успешно всички нехимични методи на борба, необходимото количество пестицид може да бъде намалено драстично.
Борбата със складовите неприятели включва следните етапи:
1. Пресичане пътищата за проникване
2. Инспекция
3. Хигиенизиране
4. Идентификация
5. Профилактичен метод и добра складова практика
6. Механичнични методи
7. Метод на променената атмосфера
8. Други нехимични методи
9. Химични методи
9.1.Влажна езинсекция
9.2.Аерозолна дезинсекция
– пестициди
9.3.Фумигация
– пестициди
10. Методи за обеззаразяване
10.1.Подготвителни мероприятия
10.2.Обеззаразяване на празни складове, силози, мелници и преработвателни предприятия
10.3.Фумигация на зърнени суровини и готова продукция
11. 0ценка на мероприятията по борба със складовите неприятели

1. Пресичане пътищата за проникване
Цели се да се ограничи достъпът на инсекти, гризачи, животни и птици до съхраняваната продукция.
Постройките трябва постоянно да се проверяват и всички нови пукнатини по стените веднага да се запълват, преди да са станали укрития за насекомите. Прозорците и отворите, които служат за проветряване трябва да се изолират с подходяща мрежа. Вратите трябва да се затварят плътно, като не се допускат фуги. По фасадите на складовите помещения не трябва да се разполагат лампи, защото те привличат нощноактивните насекоми. За нощно осветление е най-добре да бъдат използвани натриеви лампи, които имат най-слабо атрактивно действие за инсектите, като бъдат разположени колкото е възможно встрани от посочените сгради. Ако се налага осветяване на обекта от съображение за сигурност, то лампите трябва да се разположат встрани , като са насочени към него, а не да се закачат по самата фасада и да светят от там. Живачните лампи са особено атрактивни за насекомите и трябва да се избягва тяхната употреба в радиус от 45 м от сградата.
Растителността около постройките трябва да бъде унищожена, защото тя привлича инсектите и представлява идеално убежище. Подходящи за целта са хербицидите, тъй като имат чисто физиологично действие, представляват тотални хербициди, ниско токсични са и не дават остатъчни количества в почвата и околната среда.
В преработвателни предприятия трябва да не се допуска внасяне на зараза със суровините.

2.Инспекция
Инспекцията е първото и основно мероприятие, което трябва да се проведе в предприятието и което да даде информация за евентуални бъдещи проблеми, както и да подскаже начините за решаването им. Тя трябва да е съчетана с познания за биологията на вредителите, за целият технологичен цикъл на производството, както и строителния план на сградите.
Вредителите по хранителните продукти заразяват предприятието чрез: приемане на зърнени храни, прелитане на вредители отвън, инвентар, животни, птици и др. Суровините които се приемат трябва да се проверяват най-основно. Дори зърнени храни които идват направо от полето се проверяват, защото могат да бъдат източник на зараза. Установяване на зараза от складови вредители в зърно и продукти се осъществява чрез вземане на проби, темпериране на пробите до 20 – 25º С и пресяване. Според броя на намерените вредители на 1 кг проба се определя степента на заразеност:
I степен – до 5 броя
II степен – от 6 до 10 броя
III степен – над 10 броя
Скрита зараза в зърно се установява по няколко начина. Най-лесния, но не съвсем съвършен е чрез разрязване на 50 зърна и преглед със силна лупа за яйца, ларви, какавиди или бръмбари.
Инспекцията за откриване на вредители трябва да се извършва не само когато в тях има продукти, а и тогава когато няма такива. Това са например празни складове, мелници, преработващи предприятия.
Откриването на вредители може да се извърши чрез наблюдения, събиране на отпадъци и тяхното анализиране. Наблюденията трябва да се съсредоточат върху стени, тавани, колони. Особено внимание се обръща на затъмнени места, ъгли, пукнатини, тунели, шахти, конуси на клетки, вентилационни канали, транспортни съоръжения, зърнопочистващи и преработващи машини, и др. Инспекция за откриване на вредители трябва да се извършва и вън.
Най-ефективен метод за инспектиране за вредители е чрез феромонови уловки
Инспекциите трябва да се правят редовно, през определени интервали, като информацията се записва и съхранява за да може да се картотекират и оценяват данните от всички извършвани мероприятия.

3. Хигиена
От всичките различни елементи на интегрираната борба със складови неприятели хигиената е най-важната. Няма ИБСН без хигиена! Дори в най-високо автоматизираните предприятия, които работят при висока степен на контролиране на условията, замърсяването на повърхностите на машините е неизбежно. Степента на замърсяване може да варира, но не трябва да се допуска неговото акумулиране. Това може и ще се отрази в лош външен вид, риск от привличане на насекоми и развитие на микроорганизми и вредители.
Почистването е ключов елемент в хигиената. При почистването на помещения, линии и външен район трябва да се избере правилния метод, екипировка и химикали, да се наблюдава ефекта и извършва проверка за гарантиране на добър резултат.

4.Идентифициране
В приложение (плакат) са дадени реалистични изображения на най-важните складови неприятели.

5. Профилактичен метод и добра складова практика
Профилактичният метод се състои в провеждане на редица мероприятия, които целят да не допуснат да бъде пренесена зараза отвън или ако бъде пренесена такава, да се създадат условия, че да няма възможност за масово намножаване на вредители.
Необходимо е складовете, силозите, предприятията за преработка, територията да бъдат в добро санитарно състояние. Отпадъците трябва да се измитат всеки ден , а събраните такива да се изгарят или закопават. Чистотата трябва да се поддържа и на цялото технологично оборудване. Складове и силози които са временно изпразнени се почистват основно като особено внимание се обръща на тунели, шахти, конуси на клетки, вентилационни канали, транспортни съоръжения, зърнопочистващи и преработващи машини. Грешна практика е склада или силоза да се почистват само преди зареждане.
От голямо значение за развитието на вредителите е влажноста на продуктите. При наличие на по-висока от стандартно допустимата влажност вредителите се размножават много бързо и унищожават големи количества храна. Затова зърнени храни с висока влажност трябва да се подсушават.
При съхранението на зърнени храни или млевни продукти трябва да се създаде такъв температурен режим, който да бъде благоприятен за тяхното качествено състояние и същевременно да бъде неблагоприятен за развитие на вредители. Най-благоприятни температури за развитието на вредителите са между 20 и 30ºС. Тогава те са най-активни, хранят се най-усилено и се размножават най-масово. При температури под 12ºС и над 35ºС жизнената дейност на вредителите се понижава рязко, а при още по-големи различия – напълно се прекратява. Затова охлаждането на зърнените храни през зимата и запазването на температури между 0 и 10ºС има голямо профилактично значение при съхранението на храните. Това се постига чрез активно вентилиране на съхраняваните зърнени суровини. При провеждането на процеса се следят температурата и влажността на суровината и на атмосферния въздух. В силози и складове без активна вентилация охлаждането се осъществява чрез прехвърляне. Продължителното въздействие на ниски температури оказва гибелно влияние върху насекомите – те постепенно умират. При температура 0ºС сивят брашнен молец издържа 112 дни, житната гъгрица – 70 дни, оризовата – 17 дни, суринамският брашнояд – 22 дни, ръждивочервеният и малък брашнен бръмбар – 17 дни. Ефектът от действието на ниската температура е толкова по-силен, колкото по-бързо е охладена зърнената маса. При температури 55-60ºС протеините в тялото на насекомите започват необратимо да се разрушават за 120 минути.
Пакетирани продукти от растителен произход трябва да се подреждат на палети с отстояние поне 50 см от стените и пътеки между редовете. Това дава възможност да се прави пълен оглед и да се извършват ефективни обработки. Като правило стоката, която е най-рано вкарана, трябва първа да напусне склада. Всички разкъсани при пренасянето опаковки, трябва незабавно да се отстранят, а остатъците от храна по земята да се изчистят и изнесат. Трябва да се спазва правилото: “това което първо е влязло в склада първо трябва да излезе!” Помещенията трябва да се оборудват с вентилатори и периодично по график да се вентилира, за да се поддържа ниско съдържание на влага и относително ниски температури.

6.Механични методи
Механичният метод използва такива мероприятия, които водят до намаляване или унищожаване на популацията на вредителите. Самостоятелно този метод не дава задоволителни резултати, но задължително предшевства другите методи на борба.
Празни складове и предприятия се обеззаразяват като се използват четки, стъргалки и прахосмукачки, с които се събира всичкият прах, остатъци и вредителите, които се намират в тях.
Обеззаразяване на хранителни продукти може да се извърши, като се използват зърнопочистващи машини, сита и планзихтери. Резултатността тук зависи от правилния подбор на машина, сита, производителност и степента на зараза. Чрез пресяване могат да се отстранят вредителите от зърнени маси, брашна и други зърнопродукти.

7.Метод на променената атмосфера
Прилагането на този метод се основава на обсто¬ятелството, че насекомите са аеробни животински видове. При намаляване на кислорода в междузърнения въздух и повишаване концентрацията на други газове (азот, въглероден двуокис), вредителите постепенно загиват от кислороден глад. Този метод се реализира чрез нагнетяване въглероден двуокис или въздушна смес без кислород. В първия случай се прилагат концентрации 40 или 60 % СО2, при които се постига пълен летален ефект, съответно след 16 и 14 дни. Във втория случай за получаване на без кислородна газова среда се използва ин¬сталация за изгаряне на кислорода във въздуха до 1%. С така получената газова среда се подменя междузърненият въздух на съхраняваната зърнена суровина. Гореописаните методи са приложими в специално изградени херметични камери и силози.
При повишаване концентрацията на СО2, чрез изгаряне на О2 складовите неприятели стават особено чувствителни към други методи за контрол, например за тях вече е смъртоносна концентрация на фосфороводород от около 100-200 ppm (при нормална работна концентрация при обичайна фумигация от 300-900 ppm. Този метод има реално приложение при силози и складове оборудвани с инсталация за активно вентилиране на зърно.

8. Други нехимични методи
Към тях спадат инсектицидните лампи, инхибиторите на хитиновия синтез и феромоните.
Инсектицидни лампи – привличат насекомите чрез ултравиолетова светлина и ги унищожават чрез високоволтова решетка или капан с лепило. Подходящи са за складове с пакетирана готова продукция. Те трябва да се монтират на интервали от около 15 м и на височина 2,5-3,5м ако се поставят за молци. Лампите с високоволтова решетка не са подходящи за самите производствени помещения, тъй като при досега на насекомото с нея, то експлодира и частици от него могат да попаднат в продукцията. Там се препоръчват лампите с лепило, те обаче имат по-слаб ефект.
Инхибитори на хитиновия синтез (ИХС) – нови, много по-нискотоксични вещества от инсектицидите и имат съвсем различен механизъм на действие. Те блокират хитиновия синтез при преминаване на нимфите от един стадий в друг, което предизвиква тяхната смърт. Допълнително предизвикват стерилитет във възрастните насекоми. По този начин се разкъсва жизнения цикъл на насекомото и силно се подтиска големият репродуктивен потенциал на вредителите. Тези препарати обаче не действат на възрастните насекоми, което налага употребата им в комбинация с някакъв инсектицид. Действието им е много бавно (проявява се след няколко седмици), но е продължително и с голям ефект. Третиране на интервали през 2-4 месеца може да поддържа ниво от около 80% стерилни женски в популацията. Това налага употребата на конвенционални инсектициди в съвсем малки дози и то през големи интервали, за да се постигне пълно елиминиране на насекомите от обекта. Типични представители на ИХС – метопрен, хидропрен, пирипроксифен, флуфеноксурон, луфенурон.
Феромони – феромоните са синтетично създадени сложни органични вещества, които имитират естествено отделяните от насекомите ароматни вещества, служещи за предаване на различни сигнали към останалите индивиди. Чрез феромони насекомите обозначават територия, предупреждават за наличието на храна, за опасност, женските насочват мъжките за копулация и т.н. Обикновено се използват агрегационни и сексуални феромони в съчетание с някакви капани с механични конструкции или лепило. Феромоновите капани дават индикация за самото начало на нападение и ако се заложат в цялото помещение, могат да локализират точното място от където са проникнали насекомите. Това дава възможност за постоянен контрол и локална употреба на малки дози на пестициди, но със сигурен ефект. Ако се поставят от външната страна на помещенията, феромоновите капани служат като превантивно средство за отклоняване на насекомите извън контролираното пространство.

9. Химически методи на борба.
Химическите методи за борба се прилагат от лицензирана организация. Недопустимо е работници на предприятието да извършват каквито и да е обработки с химически средства за борба с вредителите.
Обичайна практика е въпреки всички старателни усилия за контрол чрез хигиенизиране и нехимични методи, проблемът с наличие на вредители да не може да бъде решен. Тогава се налага употребата на инсектициди като внимателно се подбира и прилага съответния препарат. Готовите за употреба препарати представляват формулации от различни компоненти, които придават специфични свойства на инсектицида и го правят подходящ за определен тип приложение. Обикновено те съдържат едно или няколко активни вещества, разтворители, носители, емулгатори, стабилизатори, регулатори на рН и вискозитета и др. Използваните пестициди трябва да бъдат токсични по отношение на вредителите, колкото е възможно по-безвредни към хората и другите топлокръвни животни. Ефикастността на пестицидите зависи от токсичността на активното вещество, от особеностите на вредителя ( вид, възраст, състояние), от взаимодействието между инсектицида, вредителя и средата в която действат.
По начин на приложение се различават пестициди, които се използват във вид на разтвори; емулсии и суспензии за пръскане (влажна дезинсекция); във вид на аерозоли в газова фаза (аерозолна дезинсекция); във вид на пари и газове (газова дезинсек¬ция); в прахообразно състояние за опрашване; като съставка на примамки за гризачи.
По начин на проникване в организма и по характера на действие пестицидите се разделят на стомашни, контактни и фунмигантни (газови). Пестицидите със стомашно действие предизвикват отравяне при пос¬тъпване в организма чрез храната. Контактните дейс¬тват смъртоносно при съприкосновението им с телес¬ната покривка. Фумигантите във вид на газове или пари проникват в организма чрез дихателната система.
Свойството на пестицидите в малки количества да предизвикват отравяне и гибел на вредителите, се нарича токсичност. Тя зависи от количеството на отровното вещество, пътищата за постъпване в организ¬ма, продължителност на действие, състояние на орга¬низма, условия на околната среда.
Доза се нарича опитно установеното оптимално количество от пестицидите, препоръчвано за прилагане в производст¬вени условия за получаване висок летален ефект. Тя се изразява в грам или см3 от пестицида, изразходван на единица площ (при влажна дезинсекция) или на единица обем (при аерозолна дезинсекция и фумигация). Концентрацията е от значение за влажната и аерозолна дезинсекция, като в случая тя е процентното съдържание на пестицида в работния състав (разтвор, емулсия). При аерозолна дезинсекция и газовото обеззаразяване (фумигация) от значение е кон¬центрацията на фумиганта – реалното съдържание на газ (пари) в междузърненото или в свободното прос¬транство изразено в см3/м3- ppm.
Продължителността на действие на токсично вещество с определена концентрация се нарича експозиция.
Всички живи организми могат да живеят при нали¬чие на пестицида без видими нарушения до определена концентрация. Тази критична концентрация характеризира природната устойчивост на съответния организъм към отровното вещество, т.е. способността на организма да се съпротивлява към отровното действие на пестицида. Понякога в резултат на многократно въздействие върху редица поколения от даден вид вре¬дители с недостатъчни дози от определен пестицид, насекомите придоби¬ват повишена устойчивост – придобита устойчивост (резистентност).
Стойностите на дозата и концентрацията не са постоянни величини. Те зависят от степента на херме¬тичност на обекта, температурата на средата, вида на фумиганта, характера на сорбция и т.н.
Температурата оказва голямо влияние върху процеса. При по-високи температури организмите са по-чувствителни към отровните вещества, тъй като процесът на обмяната на веществата протича по-интензивно.

9.1. Влажна дезинсекция
При влажната дезинсекция заразените с вредители различни обекти се обеззаразяват с помощта на контак¬тни пестициди под формата на водни разтвори или емулсии. Същността на влажната дезинсекция се състои в това. че водният разтвор или емулсията, диспергирани до малки капки с помощта на машини за пръскане, се нанася върху обработваната повърхност – подове, сте¬ни; тавани и покриви на складове; вътрешни и външни повърхности на силозни клетки; надсилозно и подсилозно помещение; работни кули; оборудване; територия на предприятието; инвентар; транспортни средства.
Важно условие при влажната дезинсекция е осъщес¬твяването на непосредствен контакт на пестицида с вредителите или с обработваната повърхност. Само в този случай се постига максимален летален ефект. Осигуряването на непосредствения контакт е възможно само при предварително проведено добро механично почистване на обработваната повърхност от прах и други отпадъци, в които се укриват вредителите.
Токсичността на контактните пестициди се нама¬лява значително при ниски температури, а при високи температури периодът на разпадане е много кратък. Ето защо влажната дезинсекция се провежда при температури над 12 °С и под 25°С. За получаване на задоволителни резултати извън този температурен диапазон се завишават дозите за приложение.

9.2. Аерозолна дезинсекция
Аерозолната дезинсекция се прилага за обеззаразя¬ване на празни складови помещения. Тази дезинсекция е по-ефикасна от влажната. Прила¬ганите аерозоли представляват аеродисперсни системи с течна или твърда дисперсна фаза. В зависимост от това аерозолите се наричат мъгли (с течна дисперсна фаза), димове или прахове (с твърда дисперсна фаза). Като дисперсни фази се използват контактни и контактно-фунмигантни пестици¬ди. Най-важната характеристика на аерозолите е дисперсността, т.е. размерът на частичките на дисперсната фаза, които трябва да бъдат в границите от 0,5 до 50 μт.
Както влажната дезинсекция, така и аерозолната трябва да се предхожда задължително от щателно ме¬ханично почистване, тъй като частиците. на аерозола, утаявайки се на повърхността, са неспособни да проникнат под праха и отпадъците и да достигнат до намира¬щите се там вредители. В зависимост от начина на получаване аерозолите биват механични, термични и термомеханични. Ши¬роко приложение има първият начин, който се състои в механично раздробяване на пестицида в течно или твър¬до агрегатно състояние до размерите на аерозолните частици и разпръскването им в обеззаразявания обект.
Термични аерозоли се получават най-често чрез изгаряне на различни димови смеси с отровно химическо вещество. Използват се инсектицидни димки, които се прилагат за обеззаразяване на празни складове, силози и други празни помещения.
Термо-механичните аерозоли се получават чрез из¬ползване на специални термични аерозолни генератори, с които разтвореният в нафта или масла пестицид се пулверизира от газова струя. При това разтворителят се изпарява частично под действието на високата температура на газа.

Пестициди за влажна и аерозолна дезинсекция:
Класификация и някои характерни черти на формулациите:
– ЕК (ЕС) – емулсионни концентрати, в които носителят на активното вещество е някакъв силен, течен разтворител, който при разреждане на препарата с вода образува емулсия. Дават сравнително добро първоначално действие и средно дълго остатъчно действие.
– СК (SK) – суспензионни концентрати. Течни формулации, в които носителят са някакви твърди частици, които след изпръскване и изсъхване на препарата , остават на повърхността и започват да отделят инсектицида. Имат слаб първоначален ефект , но дълго остатъчно действие.
– ВП (WP) – водноомокрящи се прахове. Прахообразни формулации, които се разтварят във вода и се прилагат чрез пръскане, имат сравнително дълго остатъчно действие.
– КС, МЕ, ФМ, (CS, ME, FM) – микрокапсулирани суспензии. Активното вещество е вградено в микроскопични капсули от полимер (полиетилен, полипропилен), които плуват в разтвора. След изпръскване, те полепват по повърхността и започват бавно да отделят инсектицида , като в същото време го предпазват от разграждащи фактори (светлина, топлина, влага). При преминаването на насекоми , капсулите полепват по тях и се пренасят до убежищата им, където заразяват и останалите индивиди. В същото време микрокапсулирането намалява токсичността на активното вещество спрямо нецелеви организми. Тези формулации имат слабо първоначално действие , но изключителна ефективност и много дълъг остатъчен ефект.
– ЕВ, Р (ЕW,S) – емулсия във вода, разтвори във вода. Това са относително по-екологични формулации, носителят е най-често минерално масло, не съдържат тежки разтворители и представляват стабилизирани емулсии във вода. Имат силно провокиращо действие и сравнително дълъг остатъчен ефект.
– П (D) – прахове, които се прилагат чрез опрашване. Използват се за открити площи или труднодостъпни места като тавани и мазета, където е допустимо да се праши с инсектицид. Имат много дълго остатъчно действие.
– УЛВ (ULV) – течни формулации, предназначени за прилагане чрез агрегати за студен аерозол. Целта е да се образуват финни и много леки капки от инсектицида, които да са стабилни, да не се изпаряват и да останат много дълго време във въздуха. Аерозолът има свойството да прониква във всички пукнатини и да достига укриващите се там вредители. Обикновено тези формулации имат много бърз първоначален и провокиращ ефект , но нямат остатъчно действие.
– гел (GEL) – обикновено това са незасъхващи хранителни примамки с много дълго остатъчно действие, без първоначален и провокиращ ефект. Дават възможност за много прецизно залагане като се избягва заразяването с пестицид на голяма част от обработваната територия.

Класификация и някои характерни черти на активните вещества на инсектицидите:
– естествени (растителни)инсектициди – типичен представител са естествените пиретрини (ХХL), които се извличат от един вид хризантема. Имат изключително силно провокиращо действие и бърз първоначален ефект. Не са устойчиви на светлина и топлина и се разлагат за кратко време след прилагане, поради което имат слабо остатъчно действие. Обикновено се използват във формулации за студен аерозол (УЛВ), като се прави комбинация със синергист (вещество, което няма инсектицидно действие, но блокира естествената способност на насекомите да оксидират и разграждат пестицидите, обикновено това е пиперонил-бутоксид). Слабо токсични за бозайници, но силно токсични за птици, влечуги, риби и други водни организми.
– пиретроиди – синтетични аналози на пиретрините, като химически са засилени някои техни предимства или са избегнати техни недостатъци. Представители циперметрин, делтаметрин, алфаметрин, тетраметрин, ламбда-цихалотрин, пиперонил бутоксид и др. Притежават различни характеристики, като винаги едни предимства са за сметка на други недостатъци, като например дълго остатъчно действие, но слаб провокиращ и първоначален ефект, или обратното.
– органофосфорни – типични представители са хлорпирифосметил, пиримифосметил, дават сравнително добро първоначално действие и средно дълго остатъчно действие.
– други вещества, блокиращи предаването на нервни импулси – подобни са по начина на действие на предишните две категории, но не се включват в горните химични групи. Типични представители – абамектин. Имат бавно действие, но дълъг остатъчен ефект към резистентни към изброените до тук инсектициди. Обикновено се използват в хранителни примамки под формата на гелове.

9.3. Газова дезинсекция (фумигация)
Газовата дезинсекция е широко прилаган метод за обеззаразяване на зърнени суровини и зърнени продукти, както и на складови и производствени помещения. Прилагат се отровни газове или пари, а също така и твърди или течни вещества, които образуват отровни газове или пари при разлагане или при изпарение. Газовите пестициди се наричат още фумиганти (от латинската дума fumus – дим), а газовата дезинсекция – фумигация. За да бъдат ефективни фумигантите трябва да бъдат в газообразно състояние, тъй като в такъв вид те дифундират във въздуха, проникват в обеззаразяваните продукти и в дихателната система на вредителите. Идеалният фумигант трябва да има ниска стойност, лесна приложимост, висока токсичност към всички стадии от развитието на вредителите, ниска токсичност към човека, висока летливост, голяма прониквателна способност, малка сорбция от зърното, положителни предупреждаващи свойства за лесно откриване, да нямат кородиращи, пожаро и взривоопасни свойства, лесно да се дегазира, да не оставят вредни остатъци, да не влияе върху семенните, технологичните и хранителните качества на продукци¬ята. Използваните фумиганти не отговарят напълно на тези изисквания, а в по-голяма или по-малка степен ги удовлетворяват. Ето защо те се прилагат съобразно обеззаразявания обект и условията на работа. Понякога се прилагат във вид на смеси.
Прилагането на фумигантите предизвиква у вреди¬телите защитна реакция, която се изразява в затваряне на дихалцата и прекратяване на газообмена с околната среда. При тези условия вредителите могат да живеят известно време (20 мин-2 дни ) за сметка на кислорода, който се намира в трахейната система. След неговото изразходване трахейната система се насища с въглероден двуокис, което принуждава насекомите да отворят дихалцата си и впоследствие да погълнат част от фумиганта. От дихателната система фумигантът прониква до жизнено важните органи и отравя организма.
Постиганият ле¬тален ефект от прилагането на фумигантите зависи основно от следните фактори: температура, влажност, концентрация на фумимганта, експозиция, вид на вре¬дителя и етап на развитие. В най-голяма степен влияе температурата, която е от основно значение за живота на вредителите. При по-високи температури диша¬нето и обмяната на веществата са по-интензивни, вследствие на което леталният ефект се постига при по-малки дози и за по-кратко време (експозиция). При понижени температури същият ефект се постига при увеличена доза и удължена експозиция. Относителната влажност на въздуха оказва срав¬нително по-слабо влияние върху леталния ефект. По-съществено влияе влажността на зърното и зърнопродуктите, тъй като до голяма степен определя концентра¬цията на фумиганта в междузърненото пространство. С повишаване на влажността нараства рязко сорбцията на фумиганта от зърната, вследствие на което се намалява концентрацията му в междузърненото прос¬транство. За различните видове вредители са необходими различни количества от фумигантите за получаване на еднакъв летален ефект. Същото се отнася и за различ¬ните стадий на развитие като в повечето случаи какавидата се отличава с най-голяма устойчивост. Леталният ефект е свързан в значителна степен с концентрацията на фумиганта и продължителността на експозицията. Концентрацията обаче не е постоянна през експозицията, а се променя в резултат на дифузия, сорбционни процеси или загуба на газ при недостатъчна херметичност. Ето защо преценка за ефективността на процеса не може да се направи въз основа на препоръчваните дози и експозиции. За тази цел се използва обобщен показател, представляващ произведение на концентрацията и експозицията С х Т, който се изчислява като сума от стойностите, получени при периодичните измервания на концентрациите на газ в различни точки на фумигирания обект, където: С, е концентрация в ppm (см3/м3 ) на фумиганта, измерена след време Т, часа от началото на фумигацията. Преценката за хода на процеса на обеззаразяване се прави след сравняване на получената сумарна величина с леталната стойност при същите условия (експозиция и температура). В случай, че първата величина има по-малка стойност, за постигане на пълно унищожаване на вредителя е необходимо добавяне на определено количество от фумиганта. Леталните стой¬ности при различна експозиция зависят от фумиганта, вида и стадия от развитието на вредителя.

Препарати за фумигация:
За газова дезинсекция се използват фосфороводородни препа¬рати – Фостоксин и Магтоксин. Препаратите се произвеждат във вид на пелети, таб¬лети, плочи, пакети. Основна съставка на тези препарати е метален фосфид АlР или Мg3Р2. Фостоксинът е на база АlР а магтоксинът на Мg3Р2. Металният фосфид под действие на влагата във въздуха или в зърното се хидролизира:

Mg3P2 + 6H2O –> 3Mg(OH) 2 + 2PH3
AlP + 3H2O –> Al(OH)3 + PH3
Отделящият се фосфороводород (фосфин) е активното вещество на препаратите и е със силна ток¬сичност към всички вредители. Представлява безцветен газ с мирис подобен на развалена риба, чесън или промишлен карабид. При сравнително високи концентрации фосфинът е взривоопасен. Концентрации, при които е възможно самовъзпламеняване са над 26 гр/м3 . Безопаснa за човека e концентрация 1ppm в продължение на 15 мин. Допустимата концентрация на РН3 във въздуха на работната зона е 0,1 ppm. Органолептичното възприемане на специфичната миризма на РН3 започва при концентрации около 1ppm. Допустимото остатъчно количество на РН3 в зърното е 0,01 ppm. Фосфороводородът предизвиква корозия на медни¬те изделия. Благодарение на ниските относителна молекулна маса и точка на кипене фосфинът прониква бързо през зърнен насип, в опаковки с брашно, разпространява се бързо в обеззаразяваните помещения. При хидролизата на металните фосфиди се получава и метален хидроокис, който представлява светлосив прах. Продължителността на хидролизата, респективно времето за отделяне на РН3 е в зависимост от вида на препарата, температурата и влажността на средата. Около два пъти по-кратък е периодът за хидролиза на магтоксина в сравнение с фостоксина. С повишаване на температурата и влажността на средата се съкращава периодът на хидролиза на препарата. Процесът хидролиза на металните фосфиди е екзотермичен. Отделената топлина допринася за самозапалване на РН3. Това нежелателно последствие се избягва чрез включване в състава на фостоксина и магтоксина на амониев карбамат, който поглъща топлината и се разлага до NН3 и СО2:
NН4NН2СО2 –> 2NН3 + СО2.
Отделящият се при тази реакция NН3 спомага за органолептично възприемане на паралелно отделящия се РН3.
Повърхността на таблетките и гранулите на пре¬паратите е покрита с фармацефтично чист парафин, който забавя с 1 – 2 ч отделянето на токсичния газ. Това забавяне повишава безопасността на труда при работа с тези препарати.
Представители на органофосфорните препарати, образуващи отровни газове или пари при изпарение също се отнасят към фумигантите.

10. Технология на обеззаразяване
10.1.Подготвителни мероприятия
Непосредствено преди обработката възложителя е длъжен да уведоми всички работещи на територията на обекта, съседите си и служба “Пожарна и Аварийна Безопасност” за предстоящата фумигация. Използват се топли аерозоли напододаващи дим и се създава илюзия за пожар. Пожароизвестителните инсталации реагират на аерозолите и е необходимо да бъдат изключени. Ако обекта е в непосредствена близост или е част от обитаема сграда, то възложителя трябва да осигури евакуацията на хората за времето посочено от фумигатора. Необходимост от евакуация е възможно да се наложи при внезапно изтичане на газ, вследсвие рязка промяна в атмосферните условия или вследствие на авария в процеса на обеззаразяване.
За ефективно обеззаразяване от складови вредители се провеждат предварителни мероприятия. Извършва основно механично почистване на дадения обект. Събират се всички отпадъци, остатъци от храни, прах, паяжини, полепнало, дефектирано зърно и продукти. Почистват се и оставят отворени всички производствени машини и съоръжения, вентилационни и аспирационни канали. С особено внимание се почистват фуги, цепнатини, конуси и стени на клетки, шахти, шнекове, редлери, елеватори, зърнопочистващи машини, валц машини, грис машини, планзихтери, филтри, смесители, тръби и други. Външният район се почиства от отпадъци и плевели. Отпадъците се закопават, изгарят или изнасят далеч от територията на предприятието. Отстаняването на плевелите се осъществява механично или посредством хердицид. Използват се моторни пръскачки, моторни помпи. Третирането се извършва при доза 1мл/м2 . Така почистеният обект се довежда до необходимото санитарно състояние и едновременно с това позволява пестицидите да проникнат навсякъде.
Прави се инспекция за определяне на видовете вредители и степента на заразеност.
Обектите за третиране се херметизират. Затварят се прозорци, врати, въздуховоди, вентилационни, аспирационни системи. При недостатъчна плътност същите се облепват с хартия, замозалепящи ленти или уплатняват с полиуретанова пяна. Вентилатори и отдушници се херметизират с полиетиленово фолио. При необходимост се разглобяват въздуховоди с цел по добра херметизация.
Проверява се изправността на ел инсталациите и влагозащитата им. При фумигация с фосфоводород електронните съоръжения се изолират основно или демонтират поради опасност от повреждането им.
Следи се прогнозата за времето: температура, влажност, посока и сила на вятъра, атмосферно налягане. Замерва се температура и влажност на въздуха и на продукта за фумигация.
Правят се изчисления на обема и площа на обекта за обеззаразяване, определят се препаратите които ще бъдат използвани, изчисляват се теоретично необходимите дози. Предварително изчислените дози се коригират в зависимост от видовете вредители, степента на зараза, типа, състоянието и чистотата на обекта ( продукта ), температурата, силата на вятъра. Например при благоприятни условия – ниска степен на заразеност със слабо устойчиви към пестициди вредители, температура 20ºС, вятър с ниска скорост дозите се занижават. Дозите се завишават при:
– нехерметизирани обекти
– висока степен заразеност
– устойчиви към пестициди вредители
– температури по-ниски от 15ºС или по-високи от 25ºС, силен вятър
– непочистени празни вместимости, зърнени суровини с висок процент примеси
– уплътнени или сбити гнезда в насипно съхранявана продукция
– плътни опаковки при пакетирана продукция или суровини
– висока влажност на продукта

10.2.Обеззаразяване на празни складове, силози, мелници и преработвателни предприятия.
Обеззаразяването на празни складове, силози, мелници и преработвателни предприятия се осъщесвява чрез влажен, аерозолен или газов начин. Методиката при обгазването на празни силози и складове се основава на база на широка гама инсектициди с различна формулация / емулсионни концентрати, суспензионни концентрати, микроемулсии, микрокапсули, водоомокрящи се прахове /, които гарантират бързо действие и дълъг остатъчен ефект. Всички използвани препарати са регистрирани и разрешени за използване в Република България.
Инсектицидите се влагат посредством съвременна техника: атомизатори за студен аерозол, генератори за топъл аерозол, помпи с високо налягане, моторни ULV атомизататори, моторни пръскачки със скорост на аерозола 100 – 120 м/сек.
Подборът на препаратите и формулацията им се осъществява в зависимост от особеностите на всеки обект. Използват се комбинации от инсектициди подбрани в зависимост от спецификата на всеки обект, вложени минимум на две обработки по различни методи на работа.
Обработката с препарати с провокиращо действие цели насекомите да бъдат провокирани да напуснат скривалищата си за постигане на по-голяма ефективност от следващите обработки. Използваните препарати са слабо токсични, със среден период на последействие. Употребени самостоятелно се наблюдава частичен контрол върху вредителите, бавно умиране на насекомите за определен перод на последействие. В зависимост от херметизацията на обекта се прилага като студен, топъл аерозол или чрез опръскване. За разтворители се използват – вода, масла, прилепители, дизелово гориво.
Обработка с препарати с много бърз първоначален ефект. Това са препарати със силно изразен фумигиращ ефект. Използваните препарати са силно токсични дори за топлокръвни, унищожават възрастни насекоми и ларвите им, но се разпадат до 2-5 дена до абсолютно безвредни съединения. Употребени самостоятелно след експозиция 24 часа се наблюдава отличен ефект, но след 7-14 дни се излюпват яйца, имагинират какавиди и няма токсично вещество, което да ги унищожи. В зависимост от херметизацията на обекта се прилага като студен, топъл аерозол или чрез опръскване. За разтворители се използват – вода, масла, прилепители, дизелово гориво.
Обработка с препарати с голям период на последействие, които унищожават както новоизлюпените и имагинирали насекоми, така и насекоми влезли отвън. Това са препарати безвредни за топлокръвни, но със стабилна формулация гарантираща контрол върху вредителите за дълъг период от време. Пълна обработка с препарати с голямо последействие се прилага при дезинсекция на мелници, фуражни заводи и други производствени помещения. Самостоятелно е неприложима поради слабия първоначален ефект. Поради високата цена на този вид препарати е икономически неизгодно пълна обработка на складове за зърно и зърнопродукти – обработват се само потенциални скривалища на насекоми. Прилага се чрез опръскване. За разтворители се използват – вода, прилепители
При не добре почистени силози, складове, мелници, фуражни заводи и други производствени помещения освен гореописаните обработки се извършва и фумигация с фосфоводороден препарат. При обработка с магтоксин плочи и Detia Gas EX-B, след дегазация в работните помещения и по повърхностите не остават никакви токсични вещества.
Комбинацията от тези обработки гарантира за продължителен период унищожаване на възрастни насекоми, ларви, яйца и какавиди.
С обеззаразяването на прилежащите площи се цели унищожаването на насекоми намиращи се или укрили се извън дезинсекцираните обекти. Използват се препарати с контактно действие. При наличие на културни растения, овощни дървета и обработваеми площи се използват подходящи инсектициди. Прилага се чрез мембранна помпа за високо налягане и моторни пръскачки. Разтворител на препаратите – вода. Използва се прилепител.
След приключване на работа обектите се затварят, обозначават се с предупредителни табели, следи се за изтичане на токсични вещества посредством замервания с газанализаторна техника. При засичане концентрации над допустимите се прави всичко необходимо да се херметизира обекта, ако херметизацията е неуспешна се отцепва района със завишени нива на токсични вещества.
Експозицията или времето през което обекта остава затворен се определя в зависимост много фактори, но най вече от използваните препарати и метода на влагане и варира от 2 часа до 5 дни. На обекта се предоставят цели маски или полумаски с комбинирани филтри за токсични вещества и газизмервателни уреди. Влизане само в аварийни случаи. При фумигация с фосфоводород, за влизането в обекта да се използва изолиращ апарат. При концентрации до 15ppm може да се използва цяла маска с дихател тип А2В2E2K2P3, но за не повече от 15 мин.
След изтичане на указаната от фумигатора експозиция се отварят входните врати на обеззаразеният обект. След 6 часа се отварят прозорци и се проветрява минимум още 6 часа. Дегазацията времето за проветряване трябва да продължи до достигане на безопасни концентрации 0,1 ppm. Пестициди за които не съществуват газизмервателни уреди се определят по миризма. Ако при обеззаразяването е използван фосфоводороден препарат без значение от формулацията му, отварянето и дегазацията се осъществяват от фумигатора. В случай че за дезинсекция са използвани само нискотоксични препарати / регистрирани за употреба в бита / експозицията е около 2 часа и дегазация не е необходима.
След работа в дезинсекциран обект да не се докосват с мръсни ръце нежни части от тялото /препаратите с остатъчно действие дълго време имат дразнещ ефект/.
Гаранционният срок на дезинсекцията се определя в зависимост от използваните препарати, приложената доза, метод на работа. За постигане на добър ефект е необходимо да бъдат извършени подготвителните мероприятия :
Обеззаразяване на празни силози и складове се извършва най-късно 15-30 дни преди запълването им. Производствени помещения се дезинсекцират пролетта, есента и когато се констатира увеличаване на популацията от насекоми.

10.3.Фумигация на зърнени суровини и готова продукция
За обеззаразяване на съхранявани зърнени суровини и зърнопродукти се използват фосфоводородни препарати.
При обеззаразяването на зърнени суровини препа¬ратите се поставят в зърнения насип или се смесват със зърнената маса, където протича хидролизата им под действие на влагата в зърното и в междузърнения въздух. Оставащият след хидролизата прахообразен вторичен продукт- (Аl(ОН)3), впоследствие се отстранява от зърнената маса чрез сепариране.
За обеззаразя¬ване на зърнени суровини, съхранявани в плоски складове, се прилагат обикновено препарати под формата на таблетки и гранули. Таблетките се поставят в предварително подравнен зърнения насип чрез ръчна сонда. Сондата представлява метална тръба единия край, на която е скосен и има клапа. Клапата не допуска попадането на зърно в сондата при забиването и в насипа. Чрез сондата таблетките се поставят през 15-20 см по височина на насипа. За целта първоначално сондата се забива максимално в насипа, след което при последователно изваждане таблетките се пускат в нея по една ръчно или чрез специален дозатор-брояч. Сондата се забива през определено разстояние по повърхността на насипа. В силози и складове с насип до 12 м се спазва гореописаната технология като препарата се влага посредством пневмосонди. Използват се алуминиеви тръби, диаметъра им се подбира в зависимост от необходимото количество препарат и височината на зърнения насип. След влагането на препаратите насипа се херметизира със специално газонепропускливо фолио или полиетилен.
При условие че е необходим по-малък карантинен срок или има изискване продукта да не е замърсен с вторични пестицидни продукти се извършва фумигация с магтоксин плочи или пакети. При обеззаразяване с магтоксин плочи, те се пос¬тавят в насипа на дълбочина 20 см от повърхността. Зърнени суровини или зърнопродукти, съхранявани в складове или навеси при височина до 4 м могат да се обеззаразяват с магтоксин пакети. За целта рулата се развиват върху повърхността на насипа или опаковките. И в двата случая цялата повърхност плътно се покрива с газонепропускливо фолио или полиетилен. След експозицията плочите се изваждат от зърнената маса и унищожават. По този начин се избягва замърсяването на зърнената маса с прахообразния остатък от препарата. Посредством същия метод се фумигира и стифирана продукция.
Зърнени суровини в силозни клетки се обеззаразяват с гранулиран препарат с помощта на специален автоматичен дозатор. В този случай препаратът се смесва със зърнената маса при прехвър¬лянето й от една силозна клетка в друга. Обикновено дозаторът се монтира на люка на силозната клетка. Дозаторът е комплектван с няколко диска, с различен брой отвори по пери¬ферията за дозиране на препарата, в зависимост от произво¬дителността на транспортните съоръжения. Необходимият брой отвори се изчислява предварително.
За обеззаразя¬ване на зърнени суровини в зърнохранилища, оборудвани с вентилационни уредби се използва рециркулационен метод, наречен J–system. Монтират се перфорирани тръби, обединени в неперфорирана тръба която се отвежда до въздуховодите на инсталацията за активно вентилиране. Препарата се поставя на повърхността на зърното или се влага в дълбочина на насипа. Отделящият се при хидролизата фосфороводород се нагнетява през експозицията в зърнения насип чрез помпи. При използване на газреактори хидролизата протича в съоръжение, отделеният фосфороводород се нагнетява през експозицията в зърнения насип чрез помпи. Чрез този метод се избягва замърсяването на зърнената маса с вторичните продукти от хидролизата на препарата, трудоемкото внасяне на препарата в зърнената маса при плоските складове и съкра¬щаване времето на внасянето му в силозните клетки.
По време на експозицията редовно се отчитат нивата на фосфоводород във фумигираният обект. Замерването се осъществява с електронен уред Dräger pac III или газанализаторни тръбички. Концентрацията се подържа в границите 300-1000 ppm за минимум 72 часа. Необходимата концентрация се определя в зависимост от заданието на възложителя ( договореният гаранционен срок ). В случаи на засичане на по-ниски от небходимите концентрации или при понижаване на нивата в хода на фумигация се добавя препарат. По-ниски от посочените концентрации са допустими при комбинирана фумигация с метод на променената атмосфера.
След приключване на работа обектите се затварят, обозначават се с предупредителни табели, следи се за изтичане на токсични вещества посредством замервания с газанализаторна техника. При засичане на концентрации над допустимите се прави всичко необходимо да се херметизира обекта, ако херметизацията е неуспешна се отцепва района със завишени нива на токсични вещества. При необходимост се евакуират засташените от обгазване хора.
Експозицията се определя в зависимост от метода на влагане, атмосферните условия, температурата на продукта и варира от 2 до 20 дни. На обекта се предоставят цели маски с комбинирани филтри за токсични вещества и газизмервателни уреди. Влизане само в аварийни случаи с изолиращ апарат. При концентрации до 15ppm може да се използва цяла маска с дихател тип А2В2E2K2P3, но за не повече от 15 мин.
След изтичане на експозицията обекта се отваря от фумигатора. Дегазацията времето за проветряване е минимум 6 часа, но трябва да продължи до достигане на безопасни концентрации 0,1 ppm.
Обеззаразените зърнени партиди се използват по предназначение след определен карантинен период. Когато остатъците се намират в зърнената маса карантинният срок е 30 ÷ 60 дни. При обеззаразяване с пакети, плочи или чрез газреактор карантинният срок е по-кратък, тъй като препаратите не контактуват пряко със зърната.
При фумигация на зърно се обработва свободната вместимост и външните стени на склада.
Поради продължителната експозиция фосфороводородните препарати рядко се прилагат за обеззаразя¬ване на празни производствени и складови помещения но в случаи на добре почистени вместимости са незаменими.
Гарантираната ефективност на обработките е в пряка зависимост от използваната доза и херметичност на обекта / тип на хранилището /. За постигане на добър ефект от фумигацията е необходимо да бъдат добре извършени подготвителните мероприятия :

Фумигация на суровини и зърно се извършва при установяване на зараза от складови насекомни вредители над I-степен. Готова продукция се фумигира при наличие на зараза.

11.Оценка на мероприятията по борба със складовите неприятели
Всички данни от инспекциите, както и резултатите от различните мероприятия трябва да се записват, да се архивират и да се анализират при провеждане на следващите кампании. Това дава възможност да се избягват грешките от предишни действия, както и да се открият, изучат и въведат като задължителна мярка тези мероприятия, които са довели до положителен резултат.

ОРГАНИЗАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕЙНОСТТА ПО ПЕСТ КОНТРОЛ
Това е задача на ръководството на предприятието, но в най-общия случай трябва да се назначи отговорник по пест контрола със следните функции:
Отговорник по пест контрола:
-контролира борбата със складовите и битови вредители.
-разработва конкретен работен план за борба с неприятелите, съобразен с основните изискванията на настоящата програма. Задължително трябва да се интегрират посочените методи.
-разработва инструкция за съхраняване на основните суровини и готова продукция
-организира лаборатория за входящ и изходящ технологочен контрол на всички суровини и материали по утвърдените стандарти
-разработва специален месечен отчет, който да отразява състоянието на суровините, температурите и влагата, наличие на вредители и пр.