Интегрираната комплексна борба трябва да включва следните етапи:
– инспекция
– хигиенизиране
– пресичане пътищата за проникване на гризачи
– намаляване на популацията
– чрез употреба на капани
– чрез употреба на родентициди
При прилагането самостоятелно на всяка една от тези стъпки, може да бъде постигнат някакъв частичен ефект. Ако се използват в съчетание обаче, може да се постигне максимален контрол на вредните гризачи за дълъг период от време.
Проблемът с гризачите не може да бъде разрешен с периодични посещения от група за борба с вредителите, а с постоянно провеждане на мероприятията от работниците в предприятието.

1.Инспекции за гризачи
Трябва да се проверява за сигурни белези, обозначаващи наличието на гризачи:
изпражнения – те са с характерна форма и са най-сигурния белег за присъствието на гризачи. Когато са активни, те преработват много бързо погълнатата храна и оставят голямо количество изпражнения. Те се втърдяват за около 3-12 часа. Сигурен метод за поределяне на зоните на силно нападение и висока активност е като се почистят старите и след няколко часа се направи инспекция за наличието и местоположението на нови изпражнения.
следи – те се откриват лесно при наличие на прах или върху мека, влажна почва. Гризачите имат по 5 пръста на задните си крачета и по 4 на предните. Следите от задните крачета са обикновено по-отчетливи от тези на предните. Често между следите от крачетата се наблюдава и провлачена следа от опашката. Понякога може да се използва пътечка от талк или неароматизирана пудра, за да се провери за наличието и посоката на придвижване на гризачи.
повреди от нагризване – гризачите изпитват потребност от гризане и нагризват всякакви видове предмети. Мишките често повреждат кашони, сапуни, като правят равни, кръгли отвори. Плъховете повреждат дограма, врати, дървени части от тавани и под, като прявят по-големи дупки с неравни краища.
дупки – могат да се открият до стени, по основата на сградата или под различни отпадъци. Ако са направени направо в земята, на открито, активните дупки се познават по изгладената повърхност и утъпканата и изсъхнала растителност по пътечките към тях.
пътеки – гризачите се движат обикновено по един и същи път от гнездото си до източника на храна, като правят добре утъпкани и почистени пътеки. Често те са маркирани с урина от гризача. Най-отчетливи са при сивия плъх.
мазни следи – гризачите ги оставят, като неволно отъркват мазната си и мръсна козина по стените до пътечките или покрай входа на дупките си.
петна от урина – гризачите често оставят тези петна по пътеките си или по местата, които посещават. Ако се осветят с ултравиолетова светлина, те флуоресцират в синьо-бяло. По този начин е възможно да се инспектира пакетирана продукция за замърсяване с урина от гризачи.
наличие на живи или умрели гризачи – това е най-сигурния белег за тяхното присъствие. Инспекциите по време на най-активната част от денонощието (при здрачаване или веднага след мръкване) дават най-вярна представа за степента и районите на нападение.
различни звуци – гризачите ги издават, докато гризат, драскат, копаят, бият се или малките пищят.
характерна миризма – тя е резултат от урината и секрециите на различни жлези на гризачите и е характерна както за плъховете, така и за мишките. Особено силна е при голямо нападение на домашна мишка , като е възможно да се задържи за много дълго време след като популацията бъде ликвидирана.

2. Хигиенизиране
За да се задържи устойчиво популацията на гризачи, тя трябва да няма достъп до храна и убежище . Тези фактори са и ключът за решаване на сериозният проблем с гризачите. Ако успешно се ограничи достъпът им до храна и убежище, популацията ще се редуцира драстично по естествен път, без употребата на капани или отровни примамки. Ако се използва само отрова или капани, без хигиенизиране, популацията повторно и много бързо се възстановява. При това дори и най-добрите отровни примамки трудно могат да се конкурират с наличната изобилна храна, към която гризачите вече са привикнали. Така, че хигиенизирането е най-важното мероприятие за успешния дългосрочен контрол на гризачите. То включва поддържане не само на вътрешността на контролираната сграда, но и външното пространство около нея.
Отвън – да не се допуска натрупването на купчини от индустриални отпадъци, листа и клони. Контейнерите в които се събират хранителни отпадъци за извозване от района, трябва да са метални и да могат да се затварят плътно за времето през което не се ползват. Трева, плевели и друга растителност в близост до основите на сградата трябва да се унищожи, тъй като представлява желана храна и идеално убежище за гризачите. Дървени трупи, купчини камъни, остаряло оборудване, строителни отпадъци, струпани до сградата, също трябва да се изнесат далече в страни. Материалите, които все пак трябва да се съхраняват на такова място, трябва да се поставят на височина над 45 см над земята и на отстояние над 30 см от стени и сгради.
Отвътре – всички потенциални убежища на гризачи трябва да бъдат идентифицирани, след което да се елиминират или да се видоизменят. Това обикновено са тъмни и недостъпни места, като прикрити ъгли, двойни стени и подове, окачени тавани, открити тръби от климатични и технологични инсталации, машинни отделения, подстълбищни пространства, зад ламперии. Ако не е възможно да се зазидат или реконструират тези места, те трябва да се поддържат проветрени, осветени и идеално чисти. Помещенията, където текат технологични процеси, свързани с изхвърлянето на отпадъчна хранителна среда, трябва да бъдат оборудвани с метални контейнери с плътно затварящи се капаци. Отпадъците трябва да се събират там, без да се разнасят през помещенията, и редовно да се изнасят до мястото за събиране и извозване на всички отпадъци от обекта. Складираната продукция трябва правилно да се съхранява от гледна точка на борбата с гризачите. Неправилно складираната продукция не позволява редовно почистване на помещенията, като създава идеални условия за убежища на гризачите, затруднява цялостните инспекции и възпрепятства правилното залагане на капани и отровни точки. Освен това допълнително се затруднява откриването на следи от нагризване по пакетите с продукция и възможността да се елиминират тези повреди в начален етап на нападение. В складовете е препоръчително продукцията да се съхранява на палета, повдигнати на височина 20-30 см от пода и на отстояние 45-60 см от стените, на редове с ширина 1-2 палета и с пролука 45-60 см между тях.

3. Пресичане пътищата за проникване на гризачи.
В идеалният случай на контрол на гризачи, проблемът може да бъде решен именно по този начин. В практиката обаче това е изключително трудно, тъй като мишката например може да мине през процеп с ширина 1 см. Често тя прониква през оставени за кратко време отворени врати и прозорци или пък може да бъде внесена с личен ръчен багаж. Всички врати трябва да държат затворени, желателно е да са снабдени с автомати за затваряне, които намаляват вероятността за проникване през отворена врата. Когато се изолира дадена сграда, трябва да се отчетат всички възможни пътища за влизане на гризачите. Това са всякакви отвори с размери над 0.6 см за мишки и над 1.3 см за плъхове. Обикновено такива пролуки има на местата, където в сградата влизат различни комуникационни тръбопроводи – водопроводни тръби, електрически кабели, климатични въздуховоди, дренажни инсталации. Тези места трябва да бъдат уплътнени с помощта на метална решетка, груби метални стружки, ламарина или залети с асфалт и периодично да бъдат проверявани. Сифоните на канализационната мрежа трябва да бъдат покрити с метална решетка. Счупени прозорци и деформирани врати , особено по първите етажи, трябва максимално бързо да се поправят. Процепите под вратите на първите етажи са закрити, но там, където е използвана дебела гума, трябва да се подмени с ивица от метален лист, като в затворено положение, просветът до земята не трябва да превишава 0.6 см. Ако някъде има дървени външни врати, долната част на самата врата и на касата трябва да се облицова с ламарина, така,че да нямат възможност гризачите да разширят с нагризване съшествуващите пролуки. Влизащите в сградата тръби могат да бъдат изолирани , като потенциални пътища, ако плътно на тях, в близост до стената, се поставят напречни, ламаринени кръгове с ширина на полето 35 см. Там, където външните стени са от неизмазани тухли, камъни или имат груба мазилка, за да се предотврати изкачване на мишки и сив плъх, могат да се боядисат с някаква устойчива, плътна лъскава боя на височина поне 1 м. По същия начин може да се предотврати изкачване по вертикални тръби, ако се боядисат на височина поне 35 см. Този метод не помага при черния плъх, който е добър катерач. Най-често той прониква през покривите и за това трябва да се правят по-често инспекции за целостта на покривната конструкция и обшивката, за да се проверяват за следи от гризачи неизползвани комини и вентилационни шахти, да се следи клони от близките дървета да не допират покрива. Всички установени повреди по покрива трябва незабавно да се отстраняват, а при наличие на следи от гризачи и невъзможност за пресичане на техните пътища за проникване, да се заложат капани или примамки.

4. Намаляване на популацията / унищожаване на гризачите /
4.1.Чрез употреба на капани
Залагането на капани е един от най-ефективните начини за контрол на гризачи, особено мишки. Капаните дават някои сигурни предимства пред залагането на отровни примамки.
-не съдържат токсични съставки
-при слабо нападение дават незабавен резултат
-позволяват изнасяне на мъртвите гризачи, като се избягва проблема с неприятната миризма на умрели екземпляри на трудно достъпни места
Те са незаменими при решаване на проблеми в следните случаи:
-когато нападението е слабо и не е желателна употребата на отровни примамки, заради присъствието на хора
-когато има опасност отровните примамки да замърсят хранителната продукция
-когато гризачите имат развит защитен рефлекс и изобщо отказват да приемат нова и необичайна храна, каквато е готовата примамка
-когато евентуална миризма на умрели гризачи е недопустима
-когато се налага постоянен контрол на мишки в големи промишлени обекти
Капаните имат и редица недостатъци, някои от които са необходимостта от твърде много време и труд за залагането им, по принцип не са толкова ефективни, колкото една програма със залагане на отровни примамки, някои гризачи имат развит рефлекс да избягват досега с механични капани, и като цяло капаните са нехуманен метод за унощожаване на гризачите
Основно има 3 вида капани:
-капани за еднократно хващане – те са с елементарна конструкция и обикновено хващат по един екземпляр. Подходящи са за залагане при локализиране на слабо нападение на мишки или откриване на следи от единични екземпляри плъхове
-автоматични капани за многократно хващане – те са професионални и са предназначени за улавяне предимно на мишки в големи или трудно достъпни обекти. Подходящи са за превантивно залагане и постоянен контрол на трудно достъпни места, като двойни тавани и стени, трудно достъпни участъци от мазета и др.
-капани с лепило – по-ниско ефективни са от другите два вида, но са лесни за инспектиране и обслужване. Не са подходящи за силно замърсена, влажна и прашна среда.
Капаните трябва да се поставят там, където гризачите преминават или на местата, където са открити изпражнения или други следи от тях.

4.2.Чрез употреба на родентициди
Родентицидите са отровни вещества, предназначени да убиват гризачи. Някои от тях са силно токсични за други животни и хора, поради което дезинфекторите трябва да познават препаратите и да ги прилагат само съобразно етикета им и инструкциите за работа.
Най-общо родентицидите се разделят на две групи:
-антикоагулантни
-неантикоагулантни
Антикоагулантни: тези родентициди причиняват смърт, като блокират механизма на естественото съсирване на кръвта и гризачите умират от вътрешен кръвоизлив и загуба на кръв. Смъртта настъпва до 3-10 дни след приема на леталната доза, като през това време функциите на организма бавно отслабват, но гризачите продължават да са активни и да се хранят. Обикновено се предлагат от производителите във вид пудри за опрашване, течни примамки или на готови за употреба хранителни примамки, съдържащи различни атрактанти, консерванти и др. В случая прилагането на пудри за опрашване , както и течни примамки би било абсолютно недопустимо в обекта, за това ще се разглеждат само хранителните примамки. Антикоагулантите са считани за идеалният родентицид, поради следните причини:
-гризачите умират след няколко дни, без да усещат болка и без да могат да свържат смъртта с консумираната храна, като по този начин се избягва тяхната подозрителност и сработването на защитен рефлекс спрямо отровната примамка
-те са относително нетоксични спрямо хора и нецелеви животни и за да се получи натравяне е необходимо поглъщането на значително количество примамка
-симптомите на натравяне се откриват рано и има достатъчно време за интервенция, а пък антидотът (витамин К1) е сигурен и лесно достъпен.
Антикоагулантните родентициди се класифицират в две групи:
-първо поколение: типични представители са: варфарин, хлорфацинон, дифацинон, куматетралил. Имат слабо антикоагулантно действие и изискват гризачите да погълнат значително количество храна, за да се достигне леталната доза. Обикновено това става при неколкократно хранене в продължение на няколко дни. На отровните точки се залага значително количество примамка (40-80 гр) като през това време те трябва ежедневно да се допълват с прясна примамка, докато спре консумацията. Тази техника на залагане се нарича постоянно зареждане на отровните точки. Работата с тези препарати изисква голям разход на труд и примамка. Освен това много от гризачите показват резистентност към първото поколение антикоагуланти.
-второ поколение: типични представители са: бромадиалон, флокумафен, дифетиалон, бродифакум. Имат силно антикоагулантно действие и са разработени с цел да убиват гризачи, вече резистентни към първото поколение антикоагуланти. Еднократен прием от 1-2 гр примамка за мишка и 5-8 гр за плъх са достатъчни да ги убие. Тези количества храна са много повече от дневната консумация на посочените гризачи (3гр и 25 гр съответно) , така че едно ядене е смъртоносно за тях. Това променя и техниката на залагане , като тук се поставя малко количество примамка (10-20 гр) отровните точки се зареждат повторно след 7-10 дни (времето за което ще умрат гризачите) и така се продължава , докато спре консумацията. Тази техника се нарича импулсно залагане.
Неантикоагулантни: типични представители са брометалин, холекалциферол (витамин Д3) , цинков фосфид, стрихнин. Тези родентициди действат на различни други принципи, но употребата им в професионалната практика е силно ограничена, поради следните причини: силно токсични са, причиняват много бърза и мъчителна смърт, за много от тях няма сигурни антидоти, има вероятност от вторична токсичност (умрелите гризачи са токсични за животните, които биха ги изяли). Използват се в практиката като алтернатива , в случаите, когато бъде установена силна резистентност към антикоагуланти. В предприятията на хранително вкусовата промишленост употребата на тези родентициди е абсолютно недопустима.

При залагане на примамки, трябва да се спазват следните основни правила:
-изработва се план за разположението на уловките и примамките.
-примамките да се поставят в закрити, плътно затварящи се кутии с предупредителен надпис НЕ ПИПАЙ! ОТРОВА ЗА ГРИЗАЧИ!, както и да е изписано името на активното вещество, телефона и лицето, което да бъде потърсено в случай на инцидент.
-кутиите за примамки могат да бъдат изработени като кутия, тръба или тунел от дърво, пластмаса, метал, картон
-кутиите, в които се поставя примамката, трябва да са съобразени с размера на съответните гризачи, за да създават у тях чувство на комфорт и те с желание да ги посещават.
-примамките да се залагат до стените, на пътя на гризачите между техните убежища и местата, където се хранят, в местата, където най-често се откриват техни изпражнения, в тъмни и труднодостъпни ъгли.
-разстоянията, между отделните отровни точки трябва да бъдат 2-3 м за мишки и 5-15 м за плъхове.
-при следващо посещение, ако се установи, че дадена отровна точка не е била посетена, същата трябва да се премести на 1-2 м встрани.
-не трябва да се местят отровни точки, за които е установено,че примамката се консумира.
-добре е в един обект да се заложат 2-3 вида примамки и да се открие кой е най-предпочитания.
-ако примамките се залагат превантивно, те трябва периодично да се инспектират и да се подменят, защото гризачите отказват да ядат стара, плесенясала, нападната от инсекти храна.
-за влажна среда трябва да се подбират влагоустойчиви примамки.
-когато се залага примамка за черния плъх, трябва да се има в предвид, че той гнезди по близките дървета, може да се катери по вертикални стени, има навика да пътува дълги разстояния, за да си намери храна и се храни по-малко на различни укрити места. Следователно за него примамки трябва да се залагат основно отвън на сградата, под дърветата, на които е бил забелязан, в пвц тръби, по корнизите и козирките на сградата, като се използват много отровни точки, съдържащи по-малко примамка. Ако сградата има дървена конструкция е подходящо в таванското помещение да се постави примамка във вид на блокчета, като се закачи с връв по гредите или се фиксира с пирон.
-при сериозно нападение на гризачи, когато се извършва мащабно залагане на родентициди, след приключване на кампанията, умрелите гризачи, както и неизконсумираната примамка от всички отровни точки , трябва да се съберат и изхвърлят на подходящо за целта място.
-ако се налага залагане на примамка в производствено помещение, където се преработват хранителни продукти, това трябва да стане след като се преустанови работа, а рано сутринта, преди да започне производството, примамката трябва да се изнесе . Друг вариант е да се използват примамки под формата на гелове и блокчета, които не могат да бъдат извадени от отровната точка и разнесени от гризачите в други части на помещението, където могат случайно да попаднат в готовата продукция.
Съхранение на родентицидите – те трябва да се съхраняват в оригиналните, плътно затворени опаковки, под ключ, в сухо, хладно и проветриво помещение, отделно от други пестициди или ароматни вещества, чиято миризма могат евентуално да поемат и да станат неатрактивни за гризачите.

5.Други методи на контрол на гризачите
5.1.С ултразвукови устройства
Тези устройства не са достатъчно ефективни, тъй като ултразвукът се разпространява като светлината – само в права посока и оставя сянка зад колони, стени и други препятствия. Освен това се разсейва много бързо в пространството, а ако мощността му е над определено ниво вече става опасен и за персонала. Те обаче могат да бъдат ефективни и да предотвратят влизането на гризачи, ако се монтират срещу входни врати или в просторни, празни помещения.

5.2.С естествени биологични врагове на гризачите
Това са обикновено котките и кучетата. Този метод има сравнително ниска ефективност и е недопустим за предприятия от хранително-вкусовата промишленост.

ОРГАНИЗАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕЙНОСТТА ПО ПЕСТ КОНТРОЛ
Това е задача на ръководството на предприятието, но в най-общия случай трябва да се назначи отговорник по пест контрола със следните функции:
Отговорник по пест контрола:
-контролира борбата със складовите и битови вредители.
-разработва конкретен работен план за борба с неприятелите, съобразен с основните изискванията на настоящата програма. Задължително трябва да се интегрират посочените методи.
-разработва инструкция за съхраняване на основните суровини и готова продукция
-организира лаборатория за входящ и изходящ технологочен контрол на всички суровини и материали по утвърдените стандарти
-разработва специален месечен отчет, който да отразява състоянието на суровините, температурите и влагата, наличие на вредители и пр.